Изкуство и достойнство“ - в тези две думи на Гоген сякаш е

За мен можете да кажете само едно изречение: „Той много обичаше да рисува!“ ♥ Едгар ДЕГА

„ Изкуство и достолепие “ - в тези две думи на Гоген сякаш е обобщил животът и моралът на гениалния художник Дега - неговият най-дълбок смисъл. Той, който приживе е минавал за човекомразец, в същина е бил необичаен пример на хуманизъм - хуманизъм не на красивите изречения, а на действителни каузи, въодушевени от вроденото му възприятие за дълг, от фанатичната му религия в истината, от трагичния му натиск към съвършенството, към огромното изкуство, което той, безпределно самокритичен, нерешителен и удивително непретенциозен, в никакъв случай не е мислил, че е в положение да достигне…

Преди да настъпи краят му, Дега споделя на своя другар, художника Форен: „ Не желая никакви надгробни речи - но по-късно прибавя - впрочем, Форен, можете да кажете единствено едно изречение: Той доста обичаше да рисува! “

(Self portrait Saluting)

Художникът и неговата опорна стена

„ Само пристрастеностите, и то огромните пристрастености, могат да повдигнат душата до велики каузи. “ ~ ДИДРО

В отношението си към обществото Дега е буржоа до мозъка на костите си. Понеже през 1878 година брат му Рьоне дьо Га е напуснал жена си, с цел да се ожени за дамата на Леонс Оливие, по татко Америка Дюрив, художникът прекъсва всевъзможни връзки с него. Понеже Джордж Мур е изтъкнал финансовата помощ, която Дега е оказал при ликвидацията на банкрутиралата банка „ Братя Дьо Га “, Дега прекъсва всевъзможни връзки с обаятелния англичанин, който постоянно го е защищавал.

Художникът не позволява да се изложи на показ нищо от персоналния му живот, в никакъв случай не си разрешава да го видят подтиснат или кахърен. Да се оплаква - „ такова нещо не е разрешено “. Той следва кодекса на положителното общество, което по-късно Пруст ще опише и в което той се движи, тъй като, въпреки и да се реалокира от улица Фрошо на улица Балю, където се настанява в освободеното от Зола жилище, Дега не скъсва със „ светския живот “. Понеже е ерген, той не е длъжен да кани посетители в отговор на непознатите предложения.

Единствено в писмата той разкрива малко душата си.

„ Принуден съм да спечелвам за тоя кучешки живот и по тази причина не можах да се занимая с вашата поръчка. Вашите картини щяха да бъдат от дълго време подготвени, в случай че не бях заставен всеки ден да върша по нещо, с цел да изкарам пари “ - пише той на артиста Фор, който е негов клиент, само че другояче в диалог художникът в никакъв случай не се издава.

Външно Дега е затворен. Пиер Кабан доста добре проучва тази му линия, цитирайки племенника на художника - Жан-Непвьо Дега:

„ Дега е страдал от усамотението, което му е налагало осъществяването на неговите креативен задания. Той е видял по какъв начин братята му, приятелите му си основават фамилни огнища, по какъв начин изживяват гордостта, примесените с грижи наслади, които носи фамилният живот. Той също е чувствала изкушението да се опре на нечие наличие, на нечия деликатност, само че е усещал, че това ще го накара да занемари работата си, притискан от тези едновременни отговорности… Само когато е измежду роднините си, измежду своите другари, той дава воля - сякаш скритом - на толкоз усърдно прикриваната си пред погледите на външни хора деликатност. “

Днес може да ни се стори парадоксално, че художникът е бил заставен да избира сред фамилния живот и творчеството. Пикасо в никакъв случай не се е сблъсквал с сходен проблем. Възклицанието на Дега: „ Една жена, която ще ми каже „ Какво хубаво нещо си направил! “, не е задоволително пояснение за неговото самоограничение и по тази причина сме склонни да допуснем, че той е претърпял някакво огромно любовно отчаяние, тъй като постоянно сме подготвени да припишем на креативната персона претекста на пристрастеността. Жените, за които е ставало дума в неговия живот съгласно биографите му, са две: девойка Волконска в младежките му години и Мари Дио - по-късно. За първата не знаем нищо и единственото удостоверение за тази връзка е една рисунка, която Дега е пазил през целия си живот, а за втората - сестрата на музиканта Дезире Дио - също не знаем изключително доста, също така, че в едно писмо до брат и Дега я назовава „ моята жестока другарка “. Лотрек също е бил влюбен в Мари Дио и фактът, че тя не се е омъжила, не е задоволително съображение да се построи някаква доктрина. Що се отнася до Мери Касат, с която Дега по-дълго е общувал, наподобява, че тя не е била изключително „ влюбчива “ натура и не би могла да задържи вниманието на Дега и да го трансформира в пристрастеност.

„ Занапред желая да виждам единствено моя личен домакински ъгъл и да се задълбая благоговейно в него - пише той на Фрьолих след завръщането си от Нови Орлеан. - Ако очаквате безусловно някакво съпоставяне, ще ви кажа, че, с цел да роди растението положителни плодове, то би трябвало да има опорна стена и да си остане до нея цялостен живот - с необятно разтворени ръце и отворена уста, с цел да възприема всичко, което минава край него, което става към него, и да живее от него. “